Grab Instantly We, The Children Of Cats Articulated By Tomoyuki Hoshino Offered In Ebook

this at Skylight Books in Los Angeles at:pm on August,, I was in LA for the Dillinger reunion show, can't make up my mind whether it was really good or really, . . odd. settling w/ mediocre, since at times the plot was too confusing, presumably on purpose, or just bizarre which in this concentration I'm not a fan of.
An interesting collection of Short Stories and Novellas, of which most involve similar themes of transformation and illusion related to South America amp Japan in one way or another.
I just stumbled upon this collection and never heard of Tomoyuki Hoshino beforehand, so I went into it completely blind though I did have experience with works from other Japanese writers.


I'd say my opinions per piece differ greatly,

To mention a few:
I liked "No Father's Club" the most, I found the concept it presented very intriguing, especially as it progressed and intensified, "We, the Children of Cats" and "Sand Planet" were interesting as well, as they were somewhat relatable and well written,

The others were interesting as well, but sometimes in my opinion unnecessarily vague and confusing it cost me effort to get through them properly.
This often made them uncomfortable for me to read, especially when a story was or went plain bizarre, I really had to challenge myself to read some seemingly unprovoked sexrelated bits like: the MC's excitement during a guerilla ambush in "Chino," and Yoshinobu's random asparagus thought in "Sand Planet," in order to stay immersed.
I basically read the entirety of "Air" with squeezed eyelids while questioning just about every sentence,

Perhaps those are my own shortcomings, but it convinced me the book is definitely not for everyone, I'd recommend it to anyone willing to put some effort in immersing themselves, and for those who don't shy away from heavy sometimes disturbing abstractness.
One of my new favourites, Can't criticise, thought it was incredible, Really great collection of stories, Hoshino NEEDS to be read and translated more, Serious, imaginative, political, contemplative. I didn't particularly like "Milonga for a Melted Moon" but that's because the Marquez influence is heavy, and I freaking hate Marquez, Incorporates some of that magical realism shit without making you feel like a fourteen year old girl, which is cool, . . not that there's anything wrong with feeling like a fourteen year old girl, It's just not my style, This shit is spacey as fuck though, and some of the stories do really fun stuff like blend the narration of multiple characters, and a whole bunch of other crazy crap.
The story where the dude has sex with the ground and then meets some starving children is particularly awesome, Check it out.

Oh I also wrote this other review where my voice discussing this book is maybe less annoying, Here:

sitelink rochester. edu/College/tran FROM THE WORLD LITERATURE FORUM CONTEMPORARY WORLD WRITERS SHOWCASE SERIES VIA GOODREADS ROBERT SHEPPARD, EDITORINCHIEF

Robert Sheppards insight:

World Literature Forum invites you to Check Out "We, The Children of Cats" by Japanese winner of the theŌe Kenzaburō Literary Award Tomoyuki Hoshino.
This collection of related short stories explores climate change, authoritarianism and the culture of fear, Japanese majoritarian pressures to conform and the cult of suicide amoung young Japanese.
The story "Chino" tells a tale of globalization and crisis in national identity as the protagonist flees to a small Latin American nation to "eradicate all Japaneseness" from his being.
Hoshino focuses on the predoomed nature of such quests for modern transformation, including sexchanges and body modificaitons, linked to the flawed role of literature and of the reader: "writing fiction is an art that wavers, like a heat shimmer, between joy at the prospect of becoming something else and despair at knowing that such a transformation is ultimately impossible.
. " Check it Out!Robert Sheppard, EditorinChief


Robert Sheppard
EditorinChief
World Literature Forum
sitelink wordpr
Author, Spiritus Mundi Novel
sitelink goodreads. com/book/show/

Copyright Robert SheppardAll Rights Reserved DNF atjust really not for me, All the stories had a strange vibe, An oddly masoganistic and maudlin tone throughout, Though I had a "wtf" attitude towards most of the stories in this collection, I found The No Father Club moving and relatable.
Otherwise not my cup of coffee, and I always had a sense of the author trying too hard I found the afterword the best part.
Some of the stories were intriguing but overall I found things to be rather too much effort, And yes, some books are worth working for but I didn't find the redeeming points that other reviewers noted,

Wouldn't read it again or recommend it, It appears that there is are stylistic choices that some folks prefer but didn't work for me, It may have been officially bumped from contention for this years Best Translated Book Award, but Tomoyuki Hoshinos short story collection We, The Children of Cats is still one of the most puzzling collections of fiction youre likely to come across this year.
Hoshino has a tremendous gift

for creating and skillfully weaving together individual, unrelated pieces of information into powerhouse tales that are overly weird, yet at the same time firmly grounded.


His formula goes something like this: come up with a fantastical idea, and then combine it with elements of historical truth, and then develop extremely focused characters that are living on the precipice of making significant life changes.
Shove all these pieces in a blender, Set it to high speed for fifteen to twenty pages or so, Repeat.

READ MORE:
sitelink typographicalera. com/weth Even for a collection of short stories and novellas, this isn't an easy read, Once I mulled over the more opaque stories a little and read the translator's essay at the end of the book, I was struck at how amazingly unnerving these stories really are.
All of them feature characters in a state of transition from one definition of a person to another, and many echo real events that happened in the lastyears in Japan again, reading the essay really gives a lot of helpful context.
My favorites were

Don't let the innocent picture of birds on the cover fool you! These stories are far more disturbing than anything I've read out of the "Horror" section in ages.
.Great concepts, but the delivery leaves something wanting, Hoshino's stories morph across gender and place and context, in order to give a unique sense of how we as human narratives change our relationship to selfhood over the course of his time.
His more interesting stories take place in Latin America, I think I would have liked the stories to have gone deeper into the fullness of his characters, and I also think it would have been nicer if he had explored some of the cultures with more depth.
The story involving Japanese immigrants in the Dominican Republic was the best, and provides a lot of space from which to imagine how Hoshino's crossnational style could grow.
Some stories work better than others, The commitment to narrative conceits is strong, which does lead to very defined stories when the conceit is clear such as the paper woman story.
Many blur those boundaries of work and life, At the end of the collection, however, I was not particularly impressed perhaps a flaw in me rather than the collection, I loved the novellas, specially "Sand Planet" Това е първата японска книга, която рязко ме изкара от зоната ми на комфорт, Принципно "изяждам" всичко японско до което се докопам, от чист реализъм, през така любимите ми техни криминални истории, до брутален хорър.
"Ние децата на котки" е печелила доста награди в и извън Япония. От там очаквах малко пошантави истории, но това което получих беше БУФФФ

Томоюки Хошино е роден в Лос Анджелис, но семейството му се връща в Япония, още когато е на три години, така че спокойно можем да говорим за отраснал в родината си писател. В произведенията му се оглежда изключително голямата му любов към Латинска Америка и нейните автори. Това води до една уникална сплав между магически реализъм и чисто източна литературна бруталност, която не мога да определя подобрява или опошлява така популярния стил на Борхес и Маркез.

Хошино съвсем умишлено танцува по ръба на бръснача, като успява да дразни чувствата на читателя, но внимава да не го изкара от нерви. Състоянието в което изпадаш докато четеш прозата му е един път, хем ти се иска да хвърлиш книгата, хем не можеш преди да я довършиш.
На края на английското издание, де, след разказите и повестите има няколко обединени в едно есета от преводача, които са доста интелигентен литературен анализ на темите засягани от автора, но няма да го повтарям тук. Обаче си заслужава четенето, което не можа да се каже за повечето подобни включвания отношение, лично, нищо лошо.

Хартиена жена Разказът много добре подготвя читателя за настроението в цялата книга. Един писател започва връзка с жена, която е обсебена от желанието си да е лист хартия. От чисто сексуални, взаимоотношенията им стават особено шантави, когато той започва да пише произведенията си на нея. Психичната ѝ трансформация с физически податки е зверска.

Клубът "Без баща" Група деца полусираци основават въпросния клуб в който си измислят и разказват истории за несъщесдтвуващите си бащи. ТОва им помага да преоткрият себе си и да израстат. Сладка и горчива история.

Чино Отново имаме преобразяване. Бунтуващ се младеж пътува до Мексико, защото иска да отхвърли Японската си идентичност и да се присъедини към отряд партизани, които се борят с мексиканското правителство. На място се среща със своя сънародничка, отказала се от род и родина и тази среща ще преобърне представите му на

Ние децата на котки Заглавното произведение е чист социален реализъм и странно, но точно то ми вдигна оценката за цялата книга. Една дългогодишна двойка говори за деца. Говорят с откровеност, която рядко се среща дори в литературата. ГОворят така както никога не съм се осмелявал да говоря с която и да е от прителките си. Това изважда разказа от японския контекст и го прави глобален, общочовешки, защото едно такова откровено разкриване оголва надкултурна същност, която явно е заложена в хомо сапиенс.

Въздух Найизкъртеното произведение в сборника. Тук магическия реализъм на Маркез среща бруталния цинизъм на Буковски и се пречупва през един Японски калейдоскоп. За шемета спомага и рязката смяна на гледните точки на двамата герои направена съвсем умишлено, както ще видим и в една от повестите.
Две сродни души ще се намерят след дълго търсене. Двама души, които не са на мястото си в нито една ниша на съвременото ни общество, дори и при найрадикалните, дори и при найразличните. Ммм, няма да разкривам през какви точно трансформации преминават героите, но определено всеки читател ще остане изненадан. За протокола дойде ми малко прекален този разказ.

Пясъчна планета Първата от трите повести в подборката определено е отвяваща Един посредствен журналист разследва масово отравяне на ученици от прогимназията. Докато установява, че това е попит за масово самоубийство, който следва от още няколко такива, му се иска да напише статия за бездомниците живеещи в националния парк. Това ще го сблъска с няколко истории на завърнали се от Латинска Америка имигранти и всичко ще се преплете в една умопомрачителна блъсканица, от която ще излезе статия граничеща с фантастичното. На края самият пишещ ще бъде променен.

Дневниши на измяната Предполагам от тази повест е излязъл в последствие печелилият награди разказ "Чино". Ала тук прозрение липсва, за сметка на изкуплението. След убийството на учителката си, един тийнейджър е изпратен в Аржентина при далечен чичо. Там той се преоткрива в лицето на подобен нему хлапак и двамата са с японски корени и влиза в терористична група на младежи. Животът му се изпълва със секс, насилие и празна идеология. О, да и предателства, много предателства. Всичко това ще доведе до сами ще трябва да разберете.

Милонга за топящата се луна Последното произведение в книгата доста ме измъчи. Не напразно е оставено от съставителя да завърши този цикъл. От една страна тук имаме еманация на сливането и трансформацията на двама души, от друга литературният експеримент се изостря в ми в милонга. Главните герои са двойка мексикански бандитоси. Мъж и жена, които постоянно менят гласовете, спомените, дрехите и дори пола и същността си. Авторът сменя гледните им точки рязко и без пауза и слива двамата в едно крещящо противоречащо си цяло. Историята, дори така завързана на неразплитаем масур, е доста приятно звучаща, въпреки леко мрачните финални тоналности. Не мога даже синопсис да ѝ направя, но става въпрос за страст, ревност, обсебване и трансформация.

Ако някой е издържал да изчете целя този ферман по сборника, то трябва да му е направило впечатление, че думите трансформация, преобразяване, израстване и прочие се срещат през изречение. Това е темата около която се върти творчеството на Хошино или поне тук. Да отбележа, че като символ на тези извършващи се, често незавършени промени се явява русалката. Без да участва пряко, като митогема в сюжетите, образат ѝ изниква между редовете във всяка една история и задължително вещае промяна, дали физическа, психическа, психосоматична или чисто идеологина няма значение.
Сега, на кой да я препоръчам тази книга нямам представа. На някой който има съвсем различни от моите литературни интереси. Все пак да кажа, че щипка японска бруталност накланя магическия реализъм една идея към правилното, но някак не достаътчно. .