Review The Rice Mother Constructed By Rani Manicka Format Printed Matter

започна много добре, в духа на семейните саги на южноамерикански автори като Маркес и Алиенде. По някое време обаче достоверността и искреността на написаното се изгуби за мен малко като кори за баница, които са твърде разточени и стават на дупки.

Драма, нещастия, трагедии покосяват това семейство едно след друго и всичко става все почерно, гадно и отчаяно. Не държа да чета само весели произведения, но това ми дойде твърде много по неприятен начин, направо засмуква в черна дупка на депресия. Не препоръчвам за хора в лабилно емоционално състояние.The Rice Mother starts

with the story of Lakshmi, a young, carefree Sri Lankan girl whose world is turned upside down when, at fourteen, she is married off to a much older man from Malaysia under the pretext of riches and luxury.


Duped but refusing to cower down, Lakshmi faces her struggles bravely, and has six children by the time she's turned.
Lakshmi's struggles to keep her house running, and her family functioning are commendable, and just when things are beginning to go uphill, the Japanese invade Malaysia during World War II.
Overnight, her world changes, as young girls turn into boys, and Lakshmi has to hide her oldest daughter who is described to be as beautiful as the celestial Apsara Menaka from the Japanese soldiers.


Midway during the book, an event during this war changes the family, beyond the point of no return.
We watch the six children grow up each have their own chapters as narrators to be drunk gamblers, idlers, or good for nothing miserable wretches.
Lakshmi becomes cruel with every passing day, and regularly turns her children's lives to hell, all in the name of protecting them.


The problem lies with the second half, when the children and their wives and their kids all get their own POVs, making the read a tedious one, as there isn't enough depth or focus to actually care about them.
What starts off as a notable journey of a woman's resilience to extreme conditions soon turns into a mess with the litany of characters thrown in, all of whom are firstrate losers.
After a point, the prose, overwrought with sentimentality, fails to evoke sympathy, and I was left wishing for it to end soon.


The book has its shining moments, of course Lakshmi's husband, although dumb and weak, is shown to be a wonderful man, who the children turn to when their mother becomes a force of terror.
His experience with the war is one of the highlights of the book, but fails to save the work as a whole.
There is redemption at the end, not for Lakshmi and her brood, but for the great granddaughter, who finally discovers, and accepts the tragic legacy of her ancestors, to redeem herself from the sorrows in her own life.


All in all,stars, because it isn't a bad book by any standard, but in my opinion, rather forgettable.


Some quotes I loved:

“I was born in Ceylon inat a time when spirits walked the earth just like people, before the glare of electricity and the roar of civilization had frightened them away into the concealed hearts of the forests.
”

“Life had yet to teach me that a childs love can never equal a mothers pain.
”

“I have been weak and pathetic because I forgot that love comes and goes like the dye that colours a garment.
I mistook love for the garment, Family is the garment. Let her wear her family with pride, ”
Жестока книга! Героите изобщо не са пощадени от житейските шамари . Интересни са гледните точки на персонажите и как виждат едно и също събитие през тяхната лична призма. Рани Маника е създала пълноценни образи и реалистична атмосфера. Главният персонаж в книгата е Лакшми, около която като сателити се движат останалите герои съпруг, деца, близки, познати. Въпреки че тя се откроява със смелост, силна воля и далновидност, на моменти ми идваше твърде сурова. Тя всъщност е символ на неугасващата майчина любов, проекция на Оризовата майка орлицата, закрилницата, тази, която бди и защитава.



" Когато си млад, е трудно да разрушиш стена, която си построил с червените тухли на егоизма и си циментирал с мрачна гордост. "

" войната изкарва на показ животното, което живее в човека. "

" Любовта на майката не познава нито закони, нито граници и не се подчинявана господар, освен на себе си. Не признава никого. " Κοίτα να δεις τι έγινε με αυτό το βιβλίο. Παρότι όσοι το διάβασαν κάνα δυο ή τρεις, μη φανταστείς δεκάδες μου είπανε να το ξεκινήσω αμέσως επειδή είναι πολύ καλό, παρότι έχει εκδοθεί με την ασημένια σειρά των εκδόσεων Ωκεανίδα, που όσο και να πεις εμπνέει εμπιστοσύνη στην επιλογή των τίτλων, εγώ κάθε φορά που το έβλεπα το απέφευγα.
Κακώς.
Σε γενικές γραμμές το βιβλίο είναι πολύ καλό. Περιγράφει τη ζωή μιας οικογένειας κατοίκων της Μαλαισίας και μέσα από τα βιώματά τους περιγράφεται και η ιστορία της χώρας κατά τη διάρκεια τουου αιώνα. Η αφήγηση ξεκινάει με την Λάκσμι αυτή είναι η μάνα ρύζι η οποία σε ηλικία περίπουετών παντρεύεται έναν μεγαλύτερο της άντρα, αφήνει τη μητέρα της στην Κεϋλάνη και πάει να ζήσει στη Μαλαισία. Γεννάειπαιδιά και προσπαθεί να είναι βράχος και στήριγμα για αυτά. Όμως κατά τη διάρκεια του Δευτέρου Παγκοσμίου Πολέμου και της γιαπωνέζικης κατοχής συμβαίνουν διάφορα που αλλάζουν την πορεία της ζωής όλης της οικογένειας.
Η αφήγηση είναι σε πρώτο πρόσωπο, ξεκινάει από τη Λάκσμι και συνεχίζεται διαδοχικά από τα περισσότερα μέλη της οικογένειας, μέχρι τις αρχές τουου αιώνα όπου κλείνει με τη διήγηση από τη δισέγγονή της. Μου άρεσε που κάποια περιστατικά δίνονται από πολλούς πρωταγωνιστές, είναι ωραίο να βλέπεις τις διαφορετικές πλευρές της ίδιας ιστορίας.
Λοιπόν. Μέχρι κάποιο σημείο το βιβλίο είναι εξαιρετικό. Όλη η ιστορία της Λάκσμι είναι πάρα πολύ ωραία και δοσμένη με ωραίο τρόπο. Λίγο αρχίζει και χάνει ότν φεύγει από το προσκήνιο η Λάκσμι και τα παιδιά της και πρωταγωνιστές γίνονται τα εγγόνια της. Ειδικά οι τελευταίες σελίδες όπου την αφήγηση αναλαμβάνει η δισέγγονη, αν και βάζει όλα τα κομμάτια που λείπουν στη θέση τους, για εμένα ήταν λίγο ανιαρό.
Το συστήνω σε όποιον θέλει να διαβάσει για τον τρόπο ζωής σε μια άγνωστη για τους περισσότερους μας περιοχή, καθώς και για κάποια βασικά στοιχεία της ιστορίας και της κουλτούρας της πολυπολιτισμικής Μαλαισίας. Η σχέση κόστους ποιότητας μυθιστορήματος, όχι ποιότητας χαρτιού είναι εξαιρετικά ευνοϊκή για τον αναγνώστη.

sitelink blogspot. com/ Pur si simplu nu am cuvinte sa descriu aceasta carte, Nu exagerez cand afirm faptul ca este printre cele mai bune carti pe care leam citit vreodata, facanduma sa trec prin numeroase emotii si stari cu fiecare pagina citita.

In ciuda numărului impresionat de pagini am citito pe nerasuflate, aceasta prezentând istoria unei familii malayesiene pe parcursul a patru generatii, din perspectiva mai multor personaje.

Lakshmi, o tanara in varsta deani din Ceylon este victima unei căsătorii aranjate cu un barbat matur in varsta dede ani din Malaysia, pentru care nu nutrește niciun sentiment.
Pe parcurs, aceasta isi întemeiază o familie numeroasa si devine protectoarea familiei sale, fiind un liant pentru toti membri acesteia.
Suntem martorii la evolutia acestora pe parcursul multor ani, presărati cu tradiții, obiceiuri, superstiții si semne care le vor marca intreaga existenta.

De asemenea, in contextul ocupației japoneze din cel deal Doilea Razboi Mondial, sunt prezentate atrocitatiile comise de acestia care isi vor lasa amprente si asupra familiei lui Lakshmi.

Recomand oricui aceasta carte minunata!

“Fluturele cu cele mai mari si mai frumoase aripi este mama.
Cand eram copil in casa, ea era ca o lumina puternica si strălucitoare, Fara indoiala, cea mai puternica influenta asupra vieților noastre In mainile ei puternice se aflau iubirea,râsetele, hainele frumoase, lauda, mancarea, banii si puterea de a face soarele sa strălucească in viețile noastre.
” Пиша това няколко месеца след като прочетох книгата. Но през цялото време постоянно се сещах за нея, надявам се като напиша мислите си, те да си отидат от главата ми и да забравя преживяването.
Дали книгата е хубава или не това е субективно. На мен не ми хареса . Чудно тогава защо постоянно мисля за нея. Очевидно е въздействаща, а щом въздейства, значи е силна. Може и така да е, но въпреки това аз не я харесах. Ще пробвам да обясня защо.
Започна добре любимата ми тема за силни жени. Младо момиче, оставено да се справя само с живота. Не се огъва пред трудностите, не се отчайва, намира начин да оцелее, че даже и да е щастлива. Прекрасно до тук. Къде обаче се объркаха нещата Това е въпросът, чийто отговор се опитвам да намеря. Вярно, това е само книга и сюжетът е подвластен на фантазията на автора. Следователно не е задължително да следва някаква може би само моя логическа нишка. Но от един момент започват да се случват нещастия, за някои от които не намирам обяснение. Да, война е, да японската окупация е била жестока. Само че това дали оправдава съсипията на две, че и три поколения от това семейство след войната Защо децата и внуците на Лакшми не успяха да се справят с проблемите си
Не разбрах и защо Лакшми е набедена да е Оризовата майка. Оризовата майка е символ на живота и надеждата. Лакшми е всичко друго, но не и надежда. Липсваше й мъдростта да разбира хората. Как иначе да се обясни начина, по който съсипа психиката на половината си деца Не успя да даде утеха. Не видя и не разбра скритите демони в чуждите хора, които влязоха в семейството й. Как така Слаба ли беше От какво беше заслепена От амбицията си да държи всичко и всеки под контрол От суетата, че знае кое е найдоброто за любимите си хора Или от всички неща накуп
Много трагедия, много скръб, няколко разбити живота. Не схванах смисъла на това. Идеалистка съм, искам в края на тунела да има светлина, нещастието да води до израстване. Нищо такова не намерих в "Оризовата майка".
От друга страна книгата е увличаща, чете се лесно, стилът е добър. Само ако можеше да се каже същото и за съдържанието