Get Access Non Riattaccare Engineered By Alessandra Montrucchio Accessible Through Document
on Non riattaccare
pure. I love it. Extremely disappointing. Much ado the whole book about nothing the silly ending, ”Не затваряй” на Алесандра Монтрукио винаги е провокирала у мен толкова силни чувства, че просто не знам как да пиша
за нея, без да натоваря прекомерно текста. Ще излъжа, ако кажа, че не ми се доплаква често на книги, но при повечето някак успявам да удържа фонтаните си и ридая само вътрешно. Точно тази ме разплака истински за пръв път в този живот. Бях на, струва ми се, и никога не бих могъл да забравя как посрещнах онзи студен февруарски изгрев, хълцайки и молейки се такива тъжни истории да не се случват на никого по света. Дори си спомням, че на няколко пъти се опитвах да пренапиша финала само да вмъкна, че книгата е написана във второ лице, първият ми сблъсък с проза в този стил и бях много вдъхновен все още съм и да изстискам всичката болка и чернота, с която е наситен.
На всичкото отгоре косата ти е мръсна. Кога за последен път я изми
Ами да, разбира се, ще я отрежа.
Режеш втория кичур, когато телефонът иззвънява. Среднощно обаждане означава само две неща: нещастие е връхлетяло някой роднина или приятел или пък е той.
Оставяш ножиците.
Значи е той.
Ако някога запиша аудио книга, тази ще е първата.
Имената на мъжа и жената никога не се споменават, това няма как да не създаде впечатление, рядко се срещат и каквито и да е описания, но водещ в историята е интензивният и дълбоко емоционален диалог по телефона, който продължава цяла нощ, от:до:, докато тя шофира яростно от Торино до Женева, за да спаси него мъжът, който я е изоставил преди два месеца без обяснение, който я е превърнал в жив мъртвец и който ѝ се обажда, за да ѝ каже, че не издържа повече и ще се самоубие.
Причините за това също не се изясняват, а и тя не пита. Вдъхва му кураж през цялото време, разсейва вниманието му и се бори да го опази жив, докато стигне, припомня му щастливи мигове от миналото им и обичам личността ѝ, защото нито веднъж не поставя себе си и собствената си болка на първо място. Това е да обичаш безусловно напук на всички рани.
На няколко пъти, поради различни обстоятелства, връзката се разпада и няма как да не се усети максимално грозното напрежение.
Колкото до финала никога не бих предположил, че ще се окаже такъв, нито на, нито на, нито на. Съкрушителен е.
sitelink youtube. com/watchvJTuU
Продължаваш пътуването, Смелост, остават двайсет и пет километра до Анимас. Обади ми се, хайде. Едно, две, три, четири, обади ми се, пет, шест, седем, осем, девет, обади ми се, десет, единайсет, дванайсет на тринайсет мобилният звъни. Не е този в ръката ти, включен да се зарежда, а другият. Трябва да се протегнеш към дясната седалка и да го потърсиш. Ускоряваш, но забелязваш, че си навлязла в платното за изпреварване и си твърде близо до мантинелата. Но телефонът звъни.
Да.
Извини ме изрича с плачлив глас. Извини ме. Навярно не трябваше да ти се обаждам, а да те оставя на мира и но трябваше да ти кажа също, че не искам ти да ме намериш. Не искам ти да си човекът, който ще събере тленните ми останки от тротоара.
Имаш предвид, че
че ако ти все още искаш да дойдеш при мен в Женева, ще опитам ще се опитам да те посрещна.
Плачете заедно като гледате към едно и също слънце.
Damn, защо няма и други нейни книги издадени у нас
Alessandra Montrucchio Torino,settembreè una scrittrice italiana, È nata e cresciuta a Torino, dove ha conseguito la laurea in Storia della letteratura italiana moderna e contemporanea, Nelha ricevuto il Premio Calvino per alcuni racconti, poi pubblicati da Marsilio in una raccolta dal titolo Ondate di calore, Tra i suoi titoli più noti, Macchie rosse e Cardiofitness, dal quale è stato tratto un film nel, Daltiene una rubrica su Torinosette, supplemento settimanale de La Stampa per Torino e provincia, intitolata Cattive ragazze, Lavora anche come traduttrice. Tra i titoli tradotti per Einaudi, La città che dimenticò di respirare, Alessandra Montrucchio Torino,settembreè una scrittrice italiana, È nata e cresciuta a Torino, dove ha conseguito la laurea in Storia della letteratura italiana moderna e contemporanea, Nelha ricevuto il Premio Calvino per alcuni racconti, poi pubblicati da Marsilio in una raccolta dal titolo Ondate di calore, Tra i suoi titoli più noti, Macchie rosse e Cardiofitness, dal quale è stato tratto un film nel, Daltiene una rubrica su "Torinosette", supplemento settimanale de La Stampa per Torino e provincia, intitolata "Cattive ragazze", Lavora anche come traduttrice. Tra i titoli tradotti per Einaudi, La città che dimenticò di respirare, sitelink.
Alessandra Montrucchio