Receive Fanny Hill, Or Memoirs Of A Woman Of Pleasure Compiled By John Cleland Available As Volume

download available at sitelinkProject Gutenberg,

Opening lines:
I sit down to give you an undeniable proof of my considering your desires as indispensable orders, Ungracious then as the task may be, I shall recall to view those scandalous stages of my life, out of which I emerged, at length, to the enjoyment of every blessing in the power of love, health and fortune to bestow whilst yet in the flower of youth, and not too late to employ the leisure afforded me by great ease and affluence, to cultivate an understanding, naturally not a despicable one, and which had, even amidst the whirl of loose pleasures I had been tossed in, exerted more observation on the characters and manners of the world than what is common to those of my unhappy profession, who, looking on all though or reflection as their capital enemy, keep it at as great a distance as they can, or destroy it without mercy.


I wonder why this book was considered as a banned book, Just found out at sitelinkWikipedia:

In theth century, copies of the book were sold "underground, " The book eventually made its way to the United States, where init was banned for obscenity, It was not until, after the failure of the British obscenity trial of Lady Chatterley's Lover inthat Mayflower Books, run by Gareth Powell, published an unexpurgated paperback version of Fanny Hill.
The police became aware of theedition a few days before publication, after spotting a sign in the window of the Magic Shop in Tottenham Court Road in London, run by Ralph Gold.
An officer went to the shop and bought a copy and delivered it to the Bow Street magistrate Sir Robert Blundell, who issued a search warrant, At the same time, two officers from the vice squad visited Mayflower Books in Vauxhall Bridge Road to determine if quantities of the book were kept on the premises.
They interviewed the publisher, Gareth Powell, and took away the only five copies there, The police returned to the Magic Shop and seizedcopies of the book, and in December Ralph Gold was summonsed under sectionof the Obscenity Act, By then, Mayflower had distributed,copies of the book, but it was Gold rather than Mayflower or Fanny Hill who was being tried, although Mayflower covered the legal costs.
The trial took place in February, The defence argued that Fanny Hill was a historical source book and that it was a joyful celebration of normal nonperverted sexbawdy rather than pornographic, The prosecution countered by stressing one atypical scene involving flagellation, and won, Mayflower decided not to appeal, However the case had highlighted the growing disconnect between the obscenity laws and the social realities of lates Britain, and was instrumental in shifting views to the point where inan unexpurgated version of Fanny Hill was once again published in Britain.


sitelinkOverdrafts of Pleasure The Paris Ако трябва да опиша с една дума "Мемоарите на една лека жена" тя ще бъде отрезвяваща, Отне ми доста време да прочета тези скромни няма и триста странички, но и ми даде много храна за размисъл. И една сериозна част от вината з това е дело на преводача.

Благодаря на целия екип на Deja Book, които решиха да издадат книгата в този й вид и найвече на Слави Ганев за чудовищния труд, който е вложил, както в превода, така и в предговора и пространно обширните бележки, които съпътвстват цялата книга и които заслужено мога да нарека литературен, обществен, социален и психологически анализ.

"Мемоарте на една лека жена" крие под еротичната си повърхност много горчиви и дори грозни истини за обществото презвек. Романът поставя съвсем точно мястото на жената в това общество, както и отношението на жените към самото общество. В разгулния живот, който води Фани, тя открива своята сила. От плячка се превръща в изкусителна жена, която познава силата на своето тяло. Макар да се облагодетелства финансово от насладите, с които тялото й дарява многобройни и различни по възраст, социален статус и желания мъже, за нея съблазняването, любовната игра и всеки последвал сексуален акт са плод на нейната силно изразена сексуална натура и желание да се наслади на удоволствията, с които може да я дари другият пол.

Тази книга поставя някои много сериозни въпроси на масата, разнищва важни философски теории и прави дисекция на цяло едно общество, на цяла една епоха.

Историята на Фани Хил започва от наивността и невинността на едно невръсно момиче, което заминава от своето малко село в големия Лондон, минава през съзряването, осъзнаването на сексулаността като част от човешката природа, като инструмент на любовта, като средство за оцеляване, като средство за контрол и достига своята кулминация, за да ни покаже Фани като една млада и зряла независима жена с изразена феминистична натура, която е поела сама юздите на своя живот.

Отношението на Фани към секса и към нейните партньори отразява като огледало обществения живот презвек нейното преклонение пред мъжката натура, възгледите за хомосексуалистите, фалшивото и лицемерно благоприличие, както и многообразните роли на жената.

"Мемоарите на една лека жена" е една от забранените и преследвани книги. Отхвърлена от едно пуританско общество, да не споменавам измислената англиканска църква. И макар съдържанието на книгата да е наистина силно еротично ,за порнография не може и да става дума. Езикът и стилът, с които е написана са толкова изящни и елегантни, изпълнени с метафори и алегории, че дори по този белег не може да бъде сложена в една категория със съвременните любовни романи.

"Мемоаите" дава много теми за размисъл и позволява на читателя да надникне в един отминал свят. Начинът, по който е поднесена на читателите е забележителен не само с прекрасната си корица, която на всичкото отгоре е и твърда, но найвече със съдържанието, което предлага обширни бележки под линията, които хвърлят светлина върху множество иначе скрити заставки в историята, както и много извадки от литературна критика, научни трудове, статии и пр.

"Мемоарите" е като трън в едно куцо и осакатено общество отхвърлена, нежелана и толкова неудобна, защото изразява още посилно обществените недъзи.

sitelink blogspot. bg I had no idea when I read this that people could be so naughty "back then", Heh. I am thinking I wouldn't even blink at the book now and would probably grumble at the lack of plot but when I was a teen and I read this it was shocking and kind of funny.
"The paths of vice are sometimes strewed with roses, but then they are for ever infamous for many a thorn, for many a cankerworm those of virtue are strewed with roses purely, and those eternally unfading ones.


If you do me then justice, you will esteem me perfectly consistent in the incense I burn to virtue: if I have painted vice all in its gayest colours, if I have decked it with flowers, it has been solely in order to make the worthier, the solemner, sacrifice of it to virtue.
"

Interesting afterthoughts from the infamousth century Fifty Shades of Sex, A strikingly repetitive book certainly not a novel, with a curious jolly hockey sticks air to it,

Structured as the memoirs of an innocent young girl, written in letters to a lady, from the countryside who is tricked into a life of prostitution of the decorous type in respectable brothels not the wandering about Covent Garden type.
It has a good deal of admiring descriptions of penises follows and the noun vermilion is frequently used to describe the vulvas seen during the course of her work.


This is not

a work in the realist tradition, clients apparently pay up, prostitutes don't get beaten up, pregnancy and disease aren't worries, Nor is there any character development unless that is a euphemism for the loss of virginity, or anything much you could call a plot, It is the work of a man imagining himself as a prostitute a situation which he finds thoroughly enjoyable in a jolly kind of way, with the particular bonus of being able to see lots of big penises.
The meat of the book a very loose collection of disconnected episodes is extratextual, and that is imagining Cleland's sexuality,

At the beginning of the first part of the book Ms Hill is broken into the work of being a prostitute, at the beginning of the second part her self and some other young women I believe that child prostitution flourished for obvious reasons inth century London, not that you would ever suspect it from this book since they are young, but not that young set up their own brothel and take turns relating how they lost their virginity.
At the end of either the first or the second part it's really not important which Ms Hill settles down with a handsome, wealthy young man who has a very large penis.
Inbetween are various encounters with clients who almost invariably have large penises, One would have to be particularly generous to regard this as constituting a plot,

It's self indulgent I suppose selfevidently, it is a work of pornography after all, but it's repetitive nature makes the book eventually boring and comes to limit the extent to which it even could be used as a one hand read.


There is a very limited range of sexual acts described and the most interesting moment is the narrator's shock when a man and a woman actually undress, as most of the sex described involves only loosening clothing and opening it at strategic points.


This book left me with the impression thatth century sex was less interesting than I might have otherwise imagined, Certainly less interesting than suggested by the Edinburgh club whose members had to contribute clippings of their mistresses' pubic hair to make a ceremonial wig, No wonder people drank so much, Две звезди само от уважение към имената на големите автори, от които Борис Роканов е направил този отвратителен бълвоч иначе е за минус две. Бахти якото, да си редактор на "Мемоарите на Фани Хил" от Джон Клеланд пиратското издание от тъмните времена нате, когато се издаваше квото и да е както и да е и на всичкото отгоре така да се вдъхновиш, че след това да вземеш този текст за основа, да му нашаткаш вътре в добавка квото ти скимне от творчеството на Милър и Буковски и гордо да закичиш въпросния парцал с епитети като "проект на борис r", "свръхроман", "движение за свръхлитература", "да посочим смъртта на постмодернизма", "колаж" и прочее чекии. Много ми е интересно ако аз утре издам нещо от типа на "Заветът на Ктхулу един проект на Бранимир S" и вътре наплякам произволно сглобени текстове от Лъвкрафт, Кинг и Баркър, па обявя смъртта на съвременния хорър с претенцията за създаване на "Движение за Хиперлитература", какъв ще бъде финалният резултат.

Ами не.

Всичките тия купешки надутости замазват факта, че преди двайсетина години се е пръкнало някакво книжле от кухо издателство, за което си прибрал едни пари и си излъгал други хора да финансират подобна употребявана тоалетна хартия. За такива неща трябва да се лежи в затвора, а вечер съкилийниците ти като се усамотят с теб да те карат да им чуруликаш избрани любими техни пасажи от книгата, докато ги забавляваш. .