Get Your Copy Show Down Written And Illustrated By Jorge Amado Available In Print

masterpiece. Почти на финала на, си доставих удоволствието да си почета пак Амаду. Този найголям сладкодумец, слънчев писател и истински човеколюбец, с разкошно и лекинко пиперливо чувство за хумор! :

Скоро, по друг повод, стана дума за способностите на хората да съчувстват. И колко е любопитно, че въпреки, че коренът на думата е чувство” и би трябвало да отразява цялата палитра от възможни емоции, в живота си ние винаги я използваме само когато съпреживяваме страданието на друг човек. Нещо повече: имаме дума състрадавам”, но не и сърадвам”. Сякаш споделената радост е малко потрудно нещо. И ето това е една от причините толкова много да обичам Жоржи Амаду в романа му и не само в този хората могат и да състрадават, и да сърадват.
Действието се развива в земята на какаото, а личностите в него са от всякакъв калибър. Токая гранде от една красива местност, се превръща в селище. Участие взимат всички: богати полковници, търговци, бивши роби, диви деца на земята, проститутки, земеделци, музиканти, един пъстър, пъстър свят. Необезпокоявани съжителстват добротата и грехът, реалното и свръхестественото, а етичният мироглед твърде далечен от днешния в една част и напълно същия в друга.
Но отвъд конкретната история, това е и метафора на съзиданието въобще. То обаче никога не минава без трудности: наводнение, болести, бедност, но найстрашни си остават човешките издевателства, низост, алчност, псевдоморал. Законът, мои комадре и мои компадре. Законът се задаваше, насочил дулата на пушките, сложил пръст на спусъка на пистолетите, нарамил кремъклийките. ”
Онова, което предстоеше, бе потруднонесравнимо потрудно! отколкото борбата с природната стихия законът беше посмъртоносен и от треската. ”
Четох книгата по малко, в продължение на няколко дни. Чиста наслада! Голям Амаду! Както казва моя приятелка колкото Маркес”!

ПП. Комплименти към преводача, който е предал така хубаво този прекрасен език. Na comemoração dos setenta anos de Irisópolis a população decide relembrar a história de origem da cidade ou, como eles chamam, a face obscura por trás do município.
Ao longo do livro somos apresentados a vários momentos do povoado desde sua origem até ser emancipada, No início de tudo, a cidade tinha outro nome: Tocaia Grande,
Este é o livro mais brutal de Jorge Amado que já li, Isso significa muita coisa, falo de um autor conhecido por retratar a vida em suas palavras, o que faz com seus textos sejam quase sempre viscerais, já que a vida não é lá uma coisa fácil.
Em especial a vida na zona cacaueira no sul da Bahia, onde se passa essa história,
Jorge Amado sabe conduzir seus romances como poucos, cria um núcleo de personagens mas os cerca de múltiplas histórias, tramas e desafios, tudo isso com um texto que, embora prolixo em alguns momentos, também é muito suave.
Mas o suave acaba aqui mesmo, na forma textual, já que este é um livro repleto de violência e sexo, ambos despudorados e livres de julgamento, apenas um retrato que soa muito preciso a respeito de um momento e local específicos de nosso país.

Após concluir a leitura de Tocaia Grande chego a conclusão que este livro é mais um lembrete das crueldades sobre as quais boa parte de nossas cidades foram construídas.
Nossa história é também uma história de violência, abusos, guerras, traições e tocaias,
A intensidade do livro ficou cravada em minha mente, Jorge Amado segue reafirmando seu lugar de honra entre meus autores favoritos, A história quente e envolvente de como um areado virou uma cidade, com muita vida e mta morte.
Nonostante qualche pagina un po' prolissa e arzigogolata, ma d'altronde è Jorge Amado, questo romanzo tardivo mi ha ricordato molto Cent'anni di solitudine di Marquez, anche se contiene tutti gli ingredienti tipici del romanzo di Amado: amore, passione, sensualità, vita, morte, sangue, cachaça, dei pagani, eroi, eroine e.
. . politica, sì anche quella, la denuncia, contro l'arroganza e il potere, Non si legge tutto d'un fiato ma si centellina come qualcosa di buono, vecchio e di grande valore, Among my five hundred or so reviewed books here at goodreads is one by Jorge Amado when he was still young and starting to write.
I forgot the novel's title but I think it was one of his earliest works, if not his very first.
I didn't like it.

This one is a work of his in his old age, He had lost his unique narrative voice, One may even suspect if he really wrote this, or all of it, or if someone passed this off as his own for profit.
There are still women here, sex and whores but the magic of "Gabriela, Clove and Cinnamon" and "Dona Flor and Her Two Husbands" is gone.
Knjiga zaslužuje desetku.
Prava južnoamerička kmjiževnost u punom sjaju,
Samo tamna strana zaslužuje pažnju,

Neverovatno da ovakvo delo i druga dela Amadoa nemaju savremene prevode, In a word, tired. Definitely not his best. This is the story of the founding of the town of Tocaia Grande, a city in the Bahia backlands of Brazils cacao region, and it reads like a South American western.
It starts off well enough and there are flashes of brilliance, but it quickly gets repetitive,

Theyearold Amado goes to the well too often with tired old clichés, Aside from almost all characters having an insatiable need for sex, some examples of this: a parrot that swears.
Allusions to men so desperate they have sex with animals, Wellhung black men, who are likened to superb animals, Woman preserving their virginity before marriage by having anal sex, And on and on. There is little subtlety or emotional depth to any of it, and it seems Amado is making the plot up as he goes along, believing himself to be more interesting with these little spicy bits than he really is.


The book is also misogynistic, I wrestled with that a bit in Tereza Batista and maybe came in a bit sensitized, but I cant tell you how many times the word “whore” is used here.
Woman are categorized over and over again as virgins or whores, and being a prostitute comes across as a perfectly normal, happy thing, heck, providing a community service.
As soon as a teenage girl begins showing signs of maturing, men start salivating over her, A godfather rescues a young girl whos been abused by her own father, only to immediately begin ogling her and going to bed with her too.
Lastly, after a woman dies, the biggest thing on peoples and Amados minds is “whod popped her cherry”, sparking endless debate and speculation.
Ugh.

I would recommend Dona Flor and Her Two Husbands or maybe Tereza Batista, but not Show Down.
Que saudades que eu tava de passear pela mente de Jorge Amado, . . Бразилската "Тортила Флет"! История, която стопля сърцето с човещина, неприсъща за наемници и проститутки, но намерила почва и избуяла сред какаовите насаждения на Токая Гранде. Прекрасна

книга. Really good towards the middle, beginning and end were okay, One of Amado's best works, Intricate characters and well crafted plot, really addictive, Easy to read. kroniek van een zondige stad,

Je móet een tijdje op het platteland van Brazilie zijn geweest om de sfeer van dit boek helemaal te kunnen pakken.
Ik heb die ervaring zelf niet, Wikipedia vermeldt de volgende zinsnede waar ik me wel in kan vinden na "Tocaia Grande" in de Nederlandse taal gelezen te hebben: "De schrijver beschrijft de overgang van een rurale samenleving, met zijn pioniers en cacaobaronnen, naar een maatschappij waar moderniteit en vooruitgang centraal staan.
Hij vertelt dit met name aan de hand van de levens, dromen en liefdes van de mensen aan de onderkant van de samenleving: mulatten, arbeiders, prostituees.
. . "
Ter aanvulling: "Zijn werk is vertaald in meer dantalen, en werd ook verfilmd, Zijn bekendste boeken zijn Gabriela, Cravo e Canelaen Dona Flor e seus dois maridos, " Davno sam odustao od ideje da svaku knjigu koju započnem da čitam moram i da pročitam do kraja.
Ipak, to mi se zaista retko dešava,
Ova knjiga je jedna od tih, Posle nekih dvestotinjak od okostrana bilo mi je dosta, Inače, godinama sam slušao o tome kako je ovo remekdelo, kako je knjiga izuzetna i slično.

Nije.
Zapravo, možda i jeste,
Jezik mu je bogat, opisi raskošni, likovi uverljivi, Možda i previše uverljivi,

I eto, zašto sam prestao da je čitam Prljavština, pesimizam, ljudska pogan, Možda postoje razlozi da se pišu ovakvi narativi, svakako ima ljudi koji vole tu vrstu realizma, ali meni je krajnje dosadno da čitam roman u kom su svi likovi niski i podli ili u najboljem slučaju brzo padnu kao žrtve ovih prvih.
U ovoj knjizi sve je odvratno, nižu se gnusni postupci, prevare, izdaje, a odnos prema ženama bolje i da ne pominjem.
Nije mi stran realizam, nije mi stran užas i gnusoba, ali ipak volim da u narativu uočim barem neko zrnce optimizma, barem neki tračak svetlosti.

Možda će nekome ovo biti neka vrsta preporuke, možda će baš zbog ovoga uzeti da je pročita.
Važi, ukusi su različiti ali svakako se o njima može raspravljati da čačnem tu glupu izreku.


Dve zvezdice su i previše, ali evo častim, pošto mi je prvi duži prikaz na GR.
: Letto perché volevo rimanere in Sudamerica dopo sitelinkCapo Horn sperimentando qualcosa di mai letto,
È stato il primo libro letto di sitelinkJorge Amado e mi ha conquistato: ho seguito con passione e partecipazione le vicende dei tanti personaggi che lottano e si sollazzano mentre nasce e cresce il sobborgo di Tocaia Grande.

Il romanzo ci proietta in un luogo selvaggio dove gli uomini sono dominati dai loro istinti, animali jupara, jiboia,.
. . e cibi chuchu, quiabo, hanno nomi esotici, le stagioni sono capovolte e le tradizioni sono tutte da scoprire, come il reisado la processione dell'Epifania descritta nelle pagine più belle del romanzo.
Con ironia e grazia l'autore racconta una storia inventata che sembra vera e ci costringe a gioire e disperarci insieme agli abitanti di Tocaia Grande.

Conclusa la lettura resta un po' di malinconia e si è tentati, per scacciarla, di ricominciarlo da capo,

Read because I wanted to stay in South America after sitelinkCapo Horn but trying something different.

This has been my first sitelinkJorge Amado book and it conquered me: the stories of the many characters that fight and amuse themselves in the developing Tocaia Grande really captivated me.

The novel shows a wild place where men live by instinct, animals jupara, jiboia, . . and food chuchu, quiabo, have exotic names, seasons are turned upside down and the traditions are unknown, like reisado the Epiphany procession described in the pages I loved the most.
The author tells a fictional story that could be real with so much irony and smoothness that you begin to rejoice and suffer together with the citizens of the village.

When the book is over, you are tempted by reareding the book in order to drive away the sadness.
Amado's largest, most magnificent novel to date is set in earthy, tropical Brazil, It is an unforgettable tale of the frontier full of violence and courage, lust and adventure, Fabuloso This was a hell of a book, I had in on the shelf for ages, was a gift from a good friend, Somebody who gives you such a book is truly a good friend,
I enjoyed every chapter, every page, every paragraph, every sentence, I took my time to read it, The Romanian translation is also very good,
The story of Tocaia Grande and her inhabitants is for me a utopia, I cannot imagine how it would be, to live in a world not codified by strict religions or laws or state apparatuses.
Some philosophers imagined that interaction of people in such worlds is good, some, that it is bad, In Amado's novel there is crime, there is love, there is mercy and there is understanding, There is revenge and betrayal, There are criminals and whores, But all of this is normal, it is a sort of natural law, the way people react with one another.
Natural law, as in not written by humans for other humans, Some paragraphs could have made Henry Miller really envious, Sex is also part of the natural laws, The human mind just adds a little pep to it, It should not be described or codified,
Sometimes I had the feeling, this one is a novelistic approach to Deleuze and Guattari's philosophies,
Huge recommendation. .