البن نكهة براازيليية وطوال ما ان اقرأها اشرب فنجان عربي من يد الوالدة وفي العمل نسكافيه مثل سلوى وباتها وغردينينيا صاحبة ال اوبس الذهبية
Published here for the first time in English in a brilliant translation by the peerless Gregory Rabassa, The Discovery of America by the Turks is a whimsical Brazilian take on The Taming of the Shrew that will remind readers why Jorge Amado is to PortugueseAmerican literature what Jorge Luis Borges is to SpanishAmerican literature.
It follows the adventures of two Arab immigrants“Turks,” as Brazilians call themwho arrive in the rough Brazilian frontier inand become involved in a merchants farcical attempt to marry off his shrew of a daughter.
Bottom Line first: Jorge Amados The Discovery of America by the Turks reads as an earthier and briefer variation of Cannery Row by Steinbeck, JohnMass Market Paperback
Amado writes well of people living at the edges of society, pious in their own way and much given to the pleasures of the flesh.
The result is not explicit or obscene but it is not a good choice for the preteen set and may be offensive to any number of people on religious grounds, references to drinking and the regular access to ladies of pleasures.
The point of view is vary male, but the women have their own appetites and areas of authority, The tone is comedic but not laugh out loud funny, Recommendation: I enjoyed The Discovery of America by Turks, I am not sure that it has traveled well in time, but the writing is engaging,
According to the Introduction, Amado had be approached to write a story just long enough to entertain a person flying from Europe to the Americas as part of theyear Anniversary of the European Discovery of America.
The original scheme was never executed, but Amado took up and abandoned subplot from a larger novel and so became The Discover of America by the Turks,
The Turks in question are the young Jamil Bichara and the older Raduan Murad, They arrive in Brazil inhaving stated from widely different parts of what was the still known as the Turkish Empire, Hence they are known to us as Turks, The younger man is a dedicated working man with goals of becoming an independent business owner, The older is a gambling man, famous for among other things inventing a respected and successful method of cheating,
That they are both single and much given to the flesh pot of their remote villages are important plot points, This being a very short book less thanpages any more details edges into plot spoilers,
Theirs is a world were visits to the local brothel and social equality between these ladies and even men of some social standing is the norm, The most basic societal rule about sex is that wives are for the making of children and the brothels are for men to express their lusts,
Again without being too specific the entire attitude towards women is not likely to endear this book to manyreaders,
Accept that this is a comedic view into a world remote in timeor thereabouts and space, remoter parts of Brazil, Accept that these people are here for light amusement and not moral example and except that well a few more thing and you can expect to read a naughty well written novella.
If it helps any, Amado has a much repeated view of how women are tamed, Unspoken is the ironic fact that similar approaches can be used to control the men of The Discovery of America by the Turks, ''Откриването на Америка от турците'' е последната творба на бразилския писател Жоржи Амаду. Може да се каже, че това е една от тези книжки, които се четат докато чакаш автобуса или се возиш в трамвая и това ще е донякъде правилно. Това ''романче'', както сам авторът го нарича заради малкия му обем, е било замислено като част от проект
за честването на петстотингодишнината от откриването на Новия свят, заедно с още две произведения от американски и мексикански писатели. Идеята не вижда бял свят, но благодарение на нея сега държим в ръцете си това четиво. На пръв поглед, книгата нe завладява с нищо забележително: нито откъм стил, нито откъм оригиналност или увлекателност. Написана с чувство за хумор, лека ирония и на леснодостъпен език, историята е изцяло посветена на т. нар. ''турци'' в Бразилия и тяхното ''образиляване'' процесът, чрез който те се аклиматизират в новата обстановка и приемат типичния за там манталитет. Интересно е да се отбележи, че тъй като по времето, когато действието се развива, държавите от Близкия изток са все още част от Османската империя, всичките им жители са наричани турци Сюжетът, макар и разделен на няколко отделни подсюжета, се върти около неориентирания Жамил, тъкмо пристигнал на бразилска земя, който бива подмамен да изостави бавноразрастващия си базар, за да получи дял от преуспяващ магазин. Единственото условие е да се ожени за дъщерята на собственика, която, едва минала трийсетте, вече е ''стара мома'', вечно кисела, раздразнителна, а и никак привлекателна на външен вид.
Чужденецът е на крачка да зареже всичко, встъпвайки в брак с жена, която става все понетърпима ден след ден, само и само да се добере до доходоносния семеен бизнес, мечтаейки и за секс с помалката сестра на бъдещата си съпруга кокетна и склонна към разврат.
Религиозната вяра има за цел да утеши хората в тежки моменти и да им дари надежда, за да продължат напред. Често злоупотребяваме и изопачаваме предназначението й, молейки Бог да разреши проблемите ни и да сбъде мечтите ни като с магическа пръчица. Всъщност самите ние трябва да се научим да поемаме отговорност за действията и решенията си, вместо постоянно да разчитаме на някоя висша сила да свърши тази работа вместо нас. Именно това намеква Амаду, когато изправя героя си Жамил пред съблазните на парите и плътта. Манипулируемият млад мъж е убеден, че Аллах го пази, не само заради моллите в родината, които обещават да се молят за него всеки ден, но и защото всички сме склонни да вярваме, който и да е нашият Бог, че той бди над нас и предотвратява опасностите. Друго нещо, обаче, се оказва: понякога Господ допуска да ''кривнем'' от правия път, да ''се опарим'' и чак тогава да прогледнем за истината, която тържествува. Как иначе бихме могли да помъдреем
''Аллах стоеше настрана от вътрешната борба, безразличен, беше изоставил Жамил в решителния час, оставяйки изцяло отгоровността в негови ръце''
Доколкото аз разбирам книгата, Амаду изгражда успешно една пародия на човека, на прекомерната сериозност и важност, която той си присвоява, представяйки го като инструмент в ръцете на Господ, Така писателят един вид омаловажава личния избор, да, този избор, който всеки от нас е готов да защитава, както се казва ''със зъби и нокти'', представяйки живота ни като едно неведение относно съдбата, нещо като сцена, където режисьорът е Творецът! А самата съдба, пък, е нещо преходно и непостоянно: този, който днес е бил ''паша'', утре е ''роб'',
Някои, крайно настроени против религията, биха казали: а не е ли именно безучастността на Бог в моментите, когато наймного се нуждаем от него, знак, че Той просто не съществува Според мен смисълът, който авторът влага е ясен: човек трябва да използва разума си максимално, да не става жертва на първичните пориви на тялото и алчността, да се стреми към истинското, дори то да не включва изобилие от леки жени и пари. Именно чрез последния цитат се доказва този мой извод, който несъмнено е породен от желанието на Амаду да ни го внуши.
Историята завършва, когато Господ вече е свършил цялата си работа нека проследим найобщо ''процеса'': в началото той подлага Жамил на изкушение, а след като слабата човешка природа надделява над разума у младия мъж, Бог го оставя да се тормози: дали да приеме примамливото предложение, покварвайки душата си, или пък да продължи по честния, макар и потруден път Преди да му даде време и възможност да вземе решение, Всевишният вече урежда нещата, преплитайки съдби, предизвиквайки събития така, че накрая всички да останат хем доволни, хем да излязат от сиутацията помъдрели и с подобро сърце.
''Имаше възможност да наблюдава съвсем свободно злощастната госпожица и не можеше да си обясни как е стигнал дотам да се съгласи и да иска! да се ожени за нея. Като я гледаше отпуснала се на ръката на годеника едни усмивчици, една превзетост, отвратителна работа. Стигна до заключението, че и заради царството от хиляда и една нощ един нормален човек не би се обвързал с толкова долен пакт. Този младеж Адиб Баруд, освен че беше алчен и користолюбив, беше и нечестен. И все пак преди помалко от час Жамил се беше качил по стълбите до втория етаж с намерение да изрече с подбрани думи същата молба, произнесена от Радуан Мурад с поетична емоция от името на бившия келнер. И той ли беше алчен, користолюбив, нечестен О, не! Беше обладан от Шейтан, омагьосан, сляп и глух''
Не мисля, че Жоржи Амаду е религиозен човек. Въпреки че тясно обвързва творбата със свръхестественото, Бог помага, а Шейтанът дяволът изкушава и подмамва, мисля, че той поскоро се опитва да ни разкрие собственото си виждане относно това как функционира нашия свят. Историята прелива от осмиване на лековерните хора, търсейки лесното щастие, вярвайки, че то се крие в материалното и в задоволяване на плътското, а не в душевното. Но зад тази пародия стои един дълбок замисъл, който се набива на очи на някои, докато същевременно остава невидим за други. Сякаш писателят иска да ни каже от една страна да не се взимаме толкова на сериозно, защото нещата се разрешават сами, като нашата намеса и нашето отношение към проблема служат само, за да ни помогнат да се обогатим като личности. Да не важничим толкова, защото в действителост въпреки отстояването на неоспоримата ни свобода, ние сме инструменти в ръцете наймалко на природата, ако не на Господ. Да не съжаляваме, задето нещо не се е случило така, както сме го искали, защото това означава, че нещо подобро се готви за нас. Да не забравяме, че накрая за всеки нещата се уреждат благополучно: ето, ''старата мома'' от романчето намира съпруг, който в началото също е подмамен от парите, но после обиква наистина жена си, правейки я поразбрана и кротка. Да не издигаме като висши добродетели материалното и социалното положение, а да се стремим да оценим истинското, стойностното у човек. . Не знам дали Амаду си е давал сметка колко безценни изводи се заключват в тезистраници комизъм. Изглежда дори в найсмешната случка има нещо поучително. .