Take Letters From England Formulated By Karel Čapek File Pamphlet

pohled na Anglii před druhou světovou válkou, Některé situace a pocity mi vyvolaly vzpomínky na mou návštěvu tohoto ostrovního státu, některé už asi dnes neplatí.
Ale vše popsáno velmi zajímavě, a i přes složitější češtinu, která už se té dnešní často ani nepodobá, velmi příjemné.
Jak jsem si přečetl, původně tyto fejetony vznikaly jako sloupky pro Lidové noviny, No to musela být něco, číst si o Anglii v novinách, a tak ji objevovat, Kdyby chudák pan Čapek věděl, co se dnes v novinách píše a kdo konkrétně ty Lidové vlastní, he's one of the biggest writer ofth century, . . his talent of describing the whole life in England is breath taking Karel Čapek was a Czech writer who is probably most famous in the English world for introducing it to the word robot.
Ive had a book of his on my shelf for a while, an intriguing collection of short stories which take heroic and biblical themes in weird directions.
So, when I found a copy of Letters from England for half price, I picked it up, delighted by aclipping from a Radio Times reviewing a TV edition of Čapeks robot play that was tucked inside.


I started to read it on the train home and was quickly won over by the tone, Its a travel book on England Scotland and a bit of Wales and was original serialised in a Czech paper, As usual, the English enjoy foreigners laughing at them see the success of George Mikess How to Be Alien so it was quickly translated for the market.


The first section in London is my favourite, He takes issue with the British habit of massproducing streets laughing at how there are patches of houses with baywindows, others with columns, more with four steps out front and others with three.
He was fun theories about how ancient oak trees and leather armchairs are responsible for Englands conservatism, He complains about being a fleck in the masstransit and the difficulty of crossing a road,

My favourite part of the book is when he stumbles into Speakers Corner, Since I first heard of the place, I was entranced by it, One of the pieces I wrote for my Alevels was an imaginary transcript of a speech there, When I first moved to London, I spent many of my Sundays there, loving the energy and nuttiness of the place, It was wonderful how it is described in the book, essentially the same as it was when I went there, He takes the image of a group of ranting people and turns it into something almost transcendent,

When he leaves London the oomph leaves the text, He likes the country, hes fond of sheep and hes not so funny when hes talking about the things hes fond of, Thats a problem with the Scottish section also, Čapek seems to adore Scotland, to have been completely won by its romanticism and bleak beauty, As a result its not all that funny either, His Wales section was better as he has fun with the Welsh language and his Irish section was all about how noone on the mainland could be bothered to go there.


Theres not a lot to this book, its fun, easy to read and has some delightfully shonky illustrations, I had fun with it but not much else, George Mikes is far spikier and enjoyable, I first read this in, then decided to reread for our trip to England, Anything by Čapek is worth reading, but this was also relevant, Čapek really did not care for England or the Englishbut he made a nice characterization out of it, I read several passages aloud for Kathy and we laughed over them, Despite the fact that these were written overyears ago, they still ring true,
One point he makes is that while we might think of the English especially in the time of the Empire as global, they are actually the opposite.
They go everywhere, but they take their setting with them and don't engage much in the local cultures, That is also true of the US people, Čapek is horrified by the huge swaths of ugly urban poverty in East London, Liverpool and Glasgow, and the contrast with the rich upperclass, This has not changed, and it has spread around the world,
Čapek makes many comparisons with his own people and small country, It is clear where his heart lies, These are absolutely spot on, Capek spears the English on the point of his charming prose, Well worth a read. During his tour of Britain in, Čapek sketched his impressions in a set of lively and whimsical illustrated vignettes,
What interests him is not History or data but people and environment: the silent gentlemen reading newspapers in their club, the speakers in Hyde Park, the old trees or the vast green lawns.
He also pursues his own literary pilgrimage, having a guess at where Stevensons Hispaniola set sail in Bristol, contemplating the same lake as Worsworth in Grasmere and being disappointed not to find any trace of Sherlock Holmes in Baker Street.


What makes those letters so truly engaging is the persona of Čapek with his candid, almost childlike voice, A foreigner from a small nascent nation, genuinely amazed to explore the center of a centuriesold Empire, "Když jsem se poněkud naučil jazyku těch ostrovanů, shledal jsem, že obyčejně neříkají prší nebo dvě a dvě jsou čtyři, ale soudím, že prší, spíše bych myslel, že dvakrát dvě jsou čtyři a podobně.
Je to, jako by stále a vědomě ponechávali druhým volnost být jiného mínění, Všiml jsem si, že tam je dokonce každému volno běhat po trávníku, “

"To vše jsou jiné mušle, vypocené jinou božskou a nutnou hravostí to vše vydal ze sebe plž nahý a měkký, třesoucí se tvořivým šílenstvím.
Nádherná věcičko, netsuké Japanu či východní tkanino, kdybych tě mohl mít doma, čím bys mi byla! Lidským tajemstvím, projevem člověka, řečí
cizí a spanilou.
Ale v tomto strašlivém a nezměrném nahromadění už není jednotlivců, ani osobních rukou, ani dějin jest jenom šílená příroda, živočišná tvořivost, fantastická hojnost krásných a podivných mušlí vylovených z oceánu bez času.
I buďtež jako příroda tvořte, tvořte věci
podivné, krásné, rýhované či točené, pestré i průsvitné čím hojněji, divněji a čistotněji budete tvořiti, budete bližší přírodě nebo snad Bohu.
Veliká jest příroda. "
Four decent, It has been a pleasant introspection into thes England, but otherwise from the artistic perspective quite insipid that is by no means meant as an insult although we cannot label this piece as “poetic beauties of England”, but rather as “my diarised trip into England” and if that was the sole purpose of the book, then the job had been done brilliantly.

Needless to say that the final rating had also been altered by the authors affection for Cambridge, rather than for Oxford, and that is, to be mild, unpardonable.
Красив е параходът, който тръби и пори водата с високата си гръд и бълва пушек от дебелите си комини красив е, когато чезне зад мощния гръб на водите, влачейки подире си воал от дим красива е далнината и целта, човече, ти, който заминаваш, застанал на корабния нос. Красива е платноходката, която се плъзга по вълните, красиво е да заминаваш и пристигаш. Родино, ти, която нямаш море, не е ли стеснен кръгозорът ти и не ти ли липсва шумът на далечините Да, да, но тътнещи пространства има и около главите ни ако не може да се плува, може поне да се мисли, да се пори с крилата на духа широкия и високия свят казвам ви, има още достатъчно място за експедиции и за големи параходи. Да, необходимо е непрестанно да заминаваме морето е навсякъде, където има смелост. A joyful read with some timeless observations from the great Czech writer, Predates many other tours of England, most famously J B Priestley, but contrary to its title also covers Scotland at his most poetic, Wales and very dismissively but mostly due to recommendation of his English friends Ireland.
In fact the latter provides an interesting commentary on the 'Irish Question' as seen from thes, There are many comments on the English that seem,years on, no less relevant, Worth finding and reading, for it is a quick and pleasurable read, Накрая влакът се въвира между някакви странни къщи сто абсолютно еднакви после следва друга улица с еднакви къщи и пак, и отново. Добиваш впечатление за някакво трескаво повторение. “

Съвършена наслада което за мен означава смях и рисунките на самия Чапек са чудни. В случая на гърба на Англия, sorry. Но все пак предигодини.

Неочаквано попадение след незабравимите Разкази от единия джоб“, Разкази от другия джоб“ и Книга апокрифи“. Хич не понасям авторите като се напъват да са смешни, обикновено си личи. Но при Карел Чапек това е естествен талант.

Някои от главите: Английският парк, Лондонските улици, Traffic, Ийст Енд, Country, Clubs, Туристът разглежда други музеи и др, Има и за Шотландия много интересно и за Уелс и Ирландия малко много смешно и за двете Чапек имал и други книга за Холандия и Италия.

Характеристиките на Лондон и хората му уж предигодини, но според мен и като сега.

Найголямото предимство на британците е тяхното островитянство. Но островитянството е в същото време и найголемият им недостатък. “

Англия почти по всичко се различава от континента, като се започне от тревата и бръшляна и се свърши с университета и парламента. “

Паралелите за автора разбира се произхождат от сравненията с родната Чехия, която се оказва близка до нас.

По улиците не се живее, не се гледа, не се говори, не се стои, нито пък се седи из улиците само се пробягва. Тук улицата не е найинтересното заведение, където пред вас ще се разкрият хиляди гледки и ще развълнуват сърцето ви хиляди прикючения заведение, където хората свирят с уста или се бият, шумят, кокетничат, почиват си, пиша стихове или философстват, ходят по нужда и се радват на живота, и разправят вицове или бистрят политиката, и се обединяват в двойки, тройки, семейства, демонстрации или революции. “

Да, наистина, спомням си Прага, макар и от покъсните произведения на Бохумил Храбал и моите още покъсни посещения. Бирарии, бирарии, танци, песни, вкусотии, излети Не че няма pubове в Англия, но явно друг е манталитетът

не е лошо да имаме и у нас такива места, където да се мълчи. ”

Не е пропуснат колониализмът:

Четиристотин милиона цветнокожи има в Британската империя а на изложбата ѝ те са представени само от няколко рекламни чучела от няколко жълти или кафяви панаирджийски търговци и от няколко антики, попаднали тук като че ли за куриоз и забавление, И аз не знам дали това е някакъв страшен упадък на цветните раси или пък страшното мълчание на четиристотинте милиона и не зная даже кое от двете е поужасно. “

Предишното ми прозрение за популярните забележителности по света съвпадна с описанието на Чапек. Наистина, когато попаднах пред Саграда фамилия, ми беше трудно да повярвам, че съм там, че тя не е само картичка.

Пътешественикът остава изненадан наймного, когато в чужда страна намери това, за което стотици пъти е чел или което стотици пъти е виждал на картинка. Смаях, че, когато в Милано намерих Миланската катедрала, а в Рим Колизеума. Впечатлението е свръхестествено, защото овек има усещането, че някога вече е бил тук или че вече някак го е преживял, насън или по подобен начин. Смайва те обстоятелството, че в Холандия наистина има вятърни мелници и канали и че на лондонската улица Странд хората са наистина толкова много, че чак ти става лошо. “

Ще допълня и нещо за Уелс, но сега пак за англичаните според Чапек. :

Друго нещо, което прави впечатление на пътешественика в Англия, са английските тревни площи не само зелени и гъсти като никъде другаде по света, но по тях е разрешено и да се ходи свободно. Предполагам, че Англия е станала земя на свободата за това, защото там е разрешено да се гази по тревните площи. Може би затова в историята на Англия е имало толкова малко революции, защото британците са могли да задоволяват непрекъснато инстинкта си за свобода само с ходене по поляните. Не смятам за изключено дори и това, че Британия е започнала да владее вълните, защото си е представяла морето като голяма затревена площ, по която всеки е свободен да се отправя в каквато посока си иска. “

Срещал съм пътуващи англичани например в Севиля, в Джирдженти или в Перуджа където и да се намират, те носят със себе си, в своите навици и възгледи късче от Англия, така както бедуинът носи със себе си молитвеното килимче, и не са в състояние да излязат от нея. Имам смътното подозрение, че по този начин е възникнала Британската империя: някакъв британец е слязъл на непознат бряг и там е основал игрището за голф, английската неделя, търговията, топлата вода и къщата със зидана камина. Навсякъде, където се установи англичанинът, възниква английски остров. Пътуващите англичани са амбулантни английски острови. Понякога това важи и за британската политика, но това е, както казва мистър Киплинг, друг разказ. “
.