Gain Бъдеще Edited By Dmitry Glukhovsky Rendered As Print

came up with the idea that telling the truth is easy That's already a lie, "
Кой го е измислил, че е лесно да се говори истината Това вече е лъжа.

Gripping. Provocative. Unapologetic.
When I was younger, I used to read dystopian novels for entertainment purposes, I enjoyed imagining having to face the craziness of a madeup world, and felt thankful that this is not the world we live in.
Nowadays, I read them with less enjoyment, realizing that these novels are not so much a warning about what could happen, merely a slightly exaggerated version of our immediate reality.
.
Under the thin layer of fictional immortality, with brutally unapologetic writing Glukhovsky has described the dying morals of our society, the economic, societal, and ecological problems we are already facing, our infuriating prejudice, fears, and unwillingness to take responsibility for our actions.

The plot contains physical and verbal abuse, rape, torture, political incorrectness in all shapes and sizes, so it is probably not recommendable for the faint hearted.
But it is a book with an original story, vivid images, meaningful messages, not to mention the amazing world building, all spiced up with possibly questionable humour, so I am very content that this was my first read of the year.


"Детето, както се оказва, се състои от теб колкото повече от себе си му даваш, толкова поскъпо ти е. "

"Щастлив е онзи, за когото всичко решават другите той няма за какво да се изповядва. " Skracanie mojej opinii o FUTU, RE do notatki tutaj całkowicie odbierze jej sens mam tyle sprzecznych ze sobą opinii, że tylko jak nagram coś na kanał to się podzielę czemu/“Бъдеще” за цената, избора и вечността

Започвайки да чета “Бъдеще”, ясно си давах сметка, че това не е “моят” жанр.
Но ме привлече сюжетът. Вярно е, че темата за безсмъртието не е нова, истина е, че човечеството винаги е мечтаело за вечен живот. Затова ми беше интересно да видя какво има да каже Глуховски по тази тема. Бях чувала за него, но не бях чела нито една негова книга, и реших, че “Бъдеще” ще е добър начин да се “запознаем”.
Иска ми се да спомена, че първото, което ми направи впечатление, беше колко типично руски беше изказът, звученето на тази книга. Макар действието да не се развива в Русия, макар сред героите да няма руснаци, тя звучи много

по руски в начина на говорене на някои от героите, в начина на мислене дори, в речите след “освобождаването” на Барселона, в начина, по който се обучава Фалангата. Все очаквах някъде да попадна на руско име, някой от хората, криещи се зад номера Петстотин и трети, деветстотин и шести, Трийсет и осми да се окаже руснак. Подозренията ми не се оправдаха, това не се случи.
Какво всъщност се случва в “Бъдеще” Накратко: сбъдва се мечтата на човечеството или поне така изглежда. Безсмъртието е реалност. Няма болести, няма страдание, няма старост. Има младост и вечен живот.
Но безсмъртието си има цена. Светът, или това, което е останало от него, е пренаселен. Няма стари хора но няма и деца. Създаването на нов живот се заплаща с унищожаване на такъв. Онези, които решават да се “поддадат на инстинктите си”, трябва да платят с лишаването от безсмъртие на един от родителите. Жесток избор ако изобщо такова нещо може да бъде наречено избор.
Това, което ме потресе в “Бъдеще”, не е единствено жестокостта на този избор и презрението към онези, които са проявили “слабостта” да остареят. А опитът безсмъртието да бъде представено като освобождение, като безгранична свобода.
Освобождение! Безсмъртието ни даде свобода. След милион години робство. Петдесет хиляди поколения роби е трябвало да се родят и да умрат! Ние сме първите, които живеят в ерата на истинска свобода. Никой вече не бива да се страхува, че няма за доведе докрай делото на живота си. Ние можем да съзидаваме! Можем да творим неща, каквито не са били сътворявани досега! Можем да изпитаме всички чувства, достъпни на човека, и да изобретим нови! Можем да променим облика на Земята и да заселим Космоса. Ако Бетовен можеше да доживее появата на синтетичните оркестри! Ако Коперник можеше да доживее до междузвездните полети Ние можем. Ние ще направим открития, които след хиляда години ще променят Вселената, и ние самите след хиляда години ще видим каква ще стане тя благодарение на тези открития!"
Освобождение ли Поскоро безумна самоувереност и арогантност, високомерие и чувство за превъзходство като онова, което древните богове са наказвали. Великите открития са велики именно защото са направени понякога противно на всички очаквания, въпреки неверието и скептичността на много хора. И защото са извършени въпреки краткостта и преходността на човешкия живот. Велики са именно защото някой някога е казал, че "това е невъзможно", а то въпреки това е било открито или извършено. Дали наистина ако човек разполага с вечността, би извършил велики открития Позволявам си да се усъмня, защото когато човек знае, че разполага с неограничено време, би станал ленив. Защо да бързаш да извършиш това или да откриеш онова, когато знаеш, че разполагаш с вечността буквално И дори не си казваш: "Това може да стане и утре" защото в една такава вечност няма "днес", както няма и "утре" има само едно безкрайно "сега". А и нали "делото на живота" на който и да е човек е такова именно защото трябва да бъде извършено в краткия срок, предоставен ни от един човешки живот. Животът е ценен именно защото е кратък, а този, който може да пропилее един цял живот, също така лесно би пропилял и вечността.
Четейки тази книга, човек няма как да не се замисли колко безумни са понякога желанията ни. Колко опасно е понякога да мечтаеш за нещо, от което всъщност не знаеш как да се възползваш. Какъв е смисълът да си безсмъртен в един свят, в който няма истински домове, а само кули Свят, в който всичко е уж съвършено, но всъщност изкуствено В който хората нямат дори истински имена защото след всяко име следва номер. Точно тази част ми напомни “Ние” на Евгений Замятин, в която хората са само номера, “оперирани” от истински човешки чувства.
Истинско облекчение изпитах, когато в книгата се появиха герои като Беатрис и когато осъзнах какво всъщност се опитва да направи тя. Толкова противоречащо на всички стремежи на Безсмъртните, и толкова човешко и истинско да върне живота към нормалния му ход, в който той има не само начало, но и край.
" на нас ни е нужна смъртта! Ние не бива да живеем вечно! Нас не са ни създали такива! Ние сме твърде глупави за вечността. Твърде егоистични. Твърде самонадеяни. Ние не сме готови да живеем безкрайно. На нас ни е нужна смъртта, Джейкъб. Ние не можем без смъртта".
Дмитрий Глуховски, "Бъдеще"
Не съм вярвала, че ще подкрепям с две ръце такива думи. не съм подозирала, че някога ще се удивлявам колко вярно е това. Но то е вярно ние си мечтаем за вечен живот единствено защото сме егоистични и страхливи. И именно този страх е в основата на копнежа ни за безсмъртие страхът, егоистичният страх, че светът ще си продължи и без нас, само дето ще продължи, без нас да ни има в него. Да, един ден вече няма да ни има но ако сме използвали даденото ни време както трябва, все някой от нас ще е оставил нещо след себе си, ще е извършил делото на живота си без да има нужда от безсмъртието и вечността на “Бъдеще”.
За да бъде то още поценно.
.