Find ЛАМЯ ЕООД Written By Марин Трошанов Document

изключително доволен и очарован от романа. Гладък изказ, интересна история, отлично писане! Чудесна корица от Пепи Станимиров, чудесни илюстрации от Веселин Чакъров. Книга с брутално добра премиера, книга, която привлече интереса на много български читатели, което е страхотно. Чакам с нетърпениe втория том! "Ламя ЕООД" е найпосле добре написано и увлекателно българско градско фентъзи и по мое мнение един от найсполучливите фантастични романи у нас. Цяло чудо е, че това е дебютен роман.

В кратце, главният герой, Станимир, се е захванал да се бори със свръхестествените феномени, които в един момент започват да изобилстват около него. Всички събития се развиват в България найвече във и около София, но също и в Бургас, из българските железници и т. н. Авторът, Марин Трошанов, е успял да напипа много добре баланса в книгата, а речникът му е завидно богат. Описанията са кратки и концентрирани, но винаги присъстващи, точни и колоритни с еднодве изречения успява да постигне търсения ефект да придаде персоналност на герой, да впише ситуацията в българската действителност, да вложи някой реалистичен детайл, който помага да се изобрази дадена сцена. Поне в моя мозък с лекота се изграждаха картините и се позиционираха сцените из родните кътчета.

Същото мога да кажа по отношение на цензурата балансът е точен. Няма цензура в книгата, но го няма и напъна за графичност в посока еротика или насилие нещо, което огромна част от младите автори правят и ако е самоцелно или зле написано работи много против текста. Марин описва добре, без да скрива, но и без да се опитва да спечели точки с евтини трикове.

Диалозите са блестящи флуидни, с точна доза и правилно вкаран жаргон героите говорят като истински хора, а не като водещи по телевизията, или пък с някакъв насилен нечетим жаргон. Нещо, което за съжаление в книгите ни рядко се вижда, а в киното ни почти никога.

Героите са много сполучливи, истински, спорят, объркват се, вижда се мотивацията зад техните действия и начина им на мислене характерът. Главният, например, има изключително саркастичен поглед над света, нервак е и на моменти е дори незаслужено неприятен, но това само го прави поистински. Има няколко, които са поскоро гротескни или клиширани, но са малко на брой и с малка роля такива, които не са заслужили повече "екранно време", така да се каже.

Сюжетът е добре навързан, всяка "пушка гръмва" до края на представлението, макар да се очаква продължение.

Корицата е впечатляваща, но дори повече ми харесаха вътрешните илюстрации. Личи си, че е отделено много внимание и това не е изненада все пак Марин има доста опит в сценарии на комикси и добри познанства в тези среди.

Сега, за да не си помислите, че всичко е идеално, иличе прехвалвам Марин ето малко забележки:
Кулминацията главиилеко се преместиха в жанра "героично фентъзи" и ми харесаха наймалко. Очаквах повече хитри и психологически моменти, повече мистицизъм и помалко размахване на меч Не ги намирам за слаби, напротив добре написани са но това е низината на книгата в моите очи.
На места авторът

е направил някои неща прекалено предвидими например отношението на Лина, сюжетните събития в края на главаили натъртва за неразбралите читатели, за да не рискува да пропуснат нещо например изречения от сорта на "Дали това не бяха душите на неговите жертви" след като е онагледена достатъчно ясно тази версия преди това. Този подход лично на мен не ми допада, предпочитам авторът да има повече доверие в читателите.
Малко прекалено бързо и не съм сигурен че съвсем естествено се развиха отношенията между главния герой и Мартин и сестра му
Корицата на пръв поглед ми се стори детска изображението, шрифта, логото. Впрочем, дори и заглавието ми е малко лигаво. Това не отговаря на съдържанието. Сега, след като съм чел книгата, мога да видя корицата като позловеща, но това е без значение. Освен това контраста на заглавието не е добър жълтозелено на зеленожълто!
Има леки коректорски проблеми слети думи, неправилно пренасяне, останали два варианта на текста "от през прозореца" и други дреболии.

Тези дреболии по никакъв начин не са достатъчни да развалят доброто усещане от разкошната книга и ви я препоръчвам с две ръце. Ламя ЕООД” на Марин Трошан е интересно градско фентъзи, което ме държа в напрежение. Станимир наистина има прилика с героя Хари Дрезден, все го бият, нараняват, подиграват, даже го изхвърлт от дома му, но пък успява да се справи с разни чудовища и душеяди. Лина ми хареса като образ, готова е да го защити, дори с цената на своя живот. Абревиатурата на дружеството означава Ловец на аномалии и мистериозни явления”, а когато отсекат главата на ламята на нейно място изникват нови две.
Не ми допадна само дългото описание на сватбата на Аспарухов как са облечени, как са украсени масите, самата церемония стори ми се излишно.
Ще се радвам да се запозная с приключенията на Миро и в следващите две книги.
Срещата с мрачно красивата любовна история, която е в сърцето на Ламята, дълго ми отбягваше, но се радвам, че найнакрая стана факт и успях да се насладя на първата част от нея. Стилът на Марин е другото, което много ми хареса, как той умее да борави с думите и да изгражда дъхавата атмосфера на своето повествование. Хареса ми как описва българската реалност и тази в София и успява да вплете в нея фантастичното и мрачния и на моменти митологичен ужас. Харесаха ми и героите на Ламаята Миро, Мая, Лина и Борис, макар и някои т описаните сцени и елементи на действието да звучаха леко нереалистично и наивно. Благодаря на Марин за чудесната история и ще се прехвърля с удоволствие към втората глава на Ламята. .