Begin Your Journey With Царството Created By Emmanuel Carrère Provided As Electronic Format
Regno di Carrère
cosa ci può mai essere di più indigesto di uno scrittore egomaniaco francese spocchioso intelligente e autoreferenziale
dopo un centinaio di pagine penso di avere la risposta: uno scrittore egomaniaco francese spocchioso intelligente autoreferenziale e invasato dalla religione cattolica.
. . per fortuna è durata poco, perchè l'unico Dio di Carrère è Carrère
confermo l'impressione iniziale, il libro dopo una breve introduzione esplicativa delle scelte esistenziali dell'autore, passa a una noiosissima esegesi delle fonti dei Vangeli, interi paragrafi pieni di speculazioni fatte a pelle da Carrère, che a ogni passo ci fa sapere che lui in persona, essendo intelligente, può ricavare a senso le fonti degli episodi descritti da Paolo e da Luca e, altrettanto a senso, scarta quelli che gli sembrano non realistici, come se la storia di un tizio risorto avesse bisogno del sostegno del concetto di realismo è un dogma e come tale non è certo richiesto altro che un atto di fede, si sceglie di credere, non ci si convince a farlo, inoltre si serve come base per queste dotte analisi dei suoi scritti annotati nel periodo della sua breve ma intensissima conversione, conversione di cui un po' si vergogna, ma un altro po' fa fatica a mollare, pur ammettendo di esser più disincantato al riguardo e non spiegando mai del tutto come è possibile che un tipo così intelligente come lui non sappia dire se alla fine ci crede ancora o meno.
. .
inutile dire che nonostante la speranza dell'autore che questo si riveli il suo capolavoro, quello che gli farà vendere milioni di copie, in realtà siamo assai lontani dall'onestà e dalla limpidezza di La Vita come un romanzo russo o anche di Limonov.
. . ovviamente a mio modesto parere, . .
ps. il siparietto pseudo porno e tutte le allusioni alla sua speranza di mantenere intatta la libido anche in età avanzata se li poteva anche risparmiare, essendo questo un libro sul cristianesimo magari qualcuno
poteva trovare irritanti gli accostamenti.
. . o no
ps,il povero nonno "scomparso tragicamente alla fine della Seconda Guerra Mondiale" era in realtà un russo bianco scampato alla Rivoluzione e fatto sparire dai partigiani francesi per il suo operato apertamente collaborazionista durante l'Occupazione Ce livre est une belle réussite.
Si la première partie, consacrée à l'époque où l'auteur a été catholique pratiquant, est un peu longue, le reste du livre se lit très facilement et avec enthousiasme.
Le travail d'Emmanuel Carrère, à la fois exégète et historien, pour retracer les premières heures du Christianisme est remarquable et passionnant.
Il y a cependant quelques digressions un peu inutiles qui cassent le rythme du récit, L'ensemble est tout de même de grande qualité et je recommande la lecture de ce livre, ספר מעניין מאוד, שילוב בין ספר פרוזה, ממואר, וספר הסטוריה. הסופר והתסריטאי הצרפתי עמנואל קארר נקלע לפני כשנה למשבר, שבעקבותיו התחיל תהליך של חזרה בתשובה ונהיה נוצרי אדוק. במסגרת התהליך הוא קרא בכתבי הקודש וספציפית בבשורה עפ"י יוחנן וניהל רישומים עליהם. זה עבר לו ובסופו של דבר הוא נטש את הדת והאמונה.
כעת קארר חוזר לכתבי הקודש הבשורות השונות, במיוחד זו של לוקאס, האגרות של פאולוס ועוד וחוקר אותם, את ייסוד הנצרות ותחילת התפשטותה כפי שהיא משתקפת מהם, ומפרש אותם גם בראייה אישית, מודרנית והסטורית. הוא מדבר על עקרונות הדת וההבדל מהיהדות ממנה נבעה. הוא מתאר את התפשטות הנצרות בין השניםלספירה וגם קצת אחר כך, ומשלב את חוויותיו ופרשנותו האישית, את ההסטוריה של האימפריה הרומית בתקופה הזו וספציפית מה שמתרחש בישראל פלשתינה בתקופה זו. הכתיבה טובה וקולחת מאוד. למדתי דברים חדשים רבים על נושא שלא ידעתי עליו הרבה. הפרספקטיבה החיצונית של קארר מעניינת מאוד, במיוחד כשהוא כותב על מאורעות שאנחנו מכירים מהלימודים בבית הספר כמו המרד ברומאים וחורבן בית המקדש השני. מוצלח ומומלץ למתעניינים בנושא. Книгата на Еманюел Карер се отправя към един особен момент в човешката история найранното състояние на това, което покъсно ще се нарече християнство и което ще заеме цивилизационна позиция в Европа и всичко зависими от нея по един или друг начин територии и общества. Но тук не става въпрос за т. нар. период на “ранната църква”, а един малък момент преди оформянето на самата представата за Църквата като общността от вярващи последователи на Христос.
Разказа на Карер започва от него самия. Разбрах от други негови читатели и почитатели, че този похват е изключително характерен за автора. Бивш “вярващ” католик кавичките са мои, може би поточното определение би било “последовател на религиозните практики и ритуали”, Карер постепенно започва да се губи в системите от правила, неподплътени от истинско разбиране и преживяване на реалността, стояща зад тях, и стига до позицията на агностик, агностик не без чувство за хумор, трябва да се признае. През тази призма тръгва и неговото пътешествие в миналото, целящо да си даде обяснение как една такава личност на мистичен учител и лидер от близкия изток дава началото на движение, което премоделира света. Макар тази първа част относителностр. да натежава на моменти, тя се оказва в известен смисъл полезна за понататъшното разибиране на позицията, от която изхожда разказвача.
След това, условно казано, ретроспекцията се разслоява на два потока. Първият се занимава с личността на Христос, а вторият поинтересният за мен със съдбата на последователите му след възнесението Му. Тук Карер се спира на Яков, братът на Исус и първият лидер на Ерусалимската църква, Петър и Павел и диномикато на отношенията между тях.
Множество ревюта и мнения за книгата изтъкват трудността тя да се постави безусловно в някое от стиловите чекмеджета, с които сме свикнали да си боравим. Съгласен съм с това мнение. Текстът се разлива ту в историческа фактология, ту в есеистични разсъждения, ту в наративи, провокирани от фантазията на Карер, целящи да споят конкретните откъслечни факти, с които разполагаме, с пофилософските му и културологични разсъждения. Тези фантастични спойки понякога бяха леко дразнещи, понеже често се заявяваха като “със сигурност така трябва да е станало”, докато на други места авторът сам отбелязва, че това са само негови предположения. Струва ми се, че това е найчовешката страна на книгата и тя би допаднала на мнозина. В нея именно се усеща онова непосилно усилие на човешкия дух да обхване разсъдъчно една материя, един свят, който долавя само надинтуитивно, който не се побира в мисловния му потенциал, а който чувства, въпреки всичко, дълбоко свързан със себе си.
Книгата е, разбира се, в голямата си част разказването, което не се основава на факти или раздъждения, а на авторовото въображение спекулативна. Интересното е, че дори зад иронията, дори зад сарказма, отвъд желанието за леката комерсиализация чрез жлъчлив хумор, се долавя дълбокото отношение на Карер към християнството. Честно казано, това беше последното, което очаквах от книгата, която започнах с лекото притеснение, че ще се натъкна на вече клишираните опити за интелектуално оплюване на материята. Макар от заявена агностична гледна точка, според мен, книгата успява да долови това, което стои зад невзрачните, обикновени, съвсем несъвършени хорица, обекти на разказването Царството вътре в тях. Останалото, проявяването на това Царство в човешкия свят било чрез институции, било друго яче, е отделен въпрос, неотделим от същността на същите несъвършени хора и техните наследници, и нас.
В края на книгата си Карер пише:
“Един индийски мъдрец обяснява какво е самсара и какво нирвана, Самсара е съставеният от промени, желание и мъки свят, в който живеем. Нирвана светът, до който има достъп постигналият просветление: освобождаване, блаженство. Но, казва мъдрият индиец: този, който прави разлика между самсара с нирвана, е в самсара, Този, който вече не прави, е в нирвана.
Мисля, че това е Царството”.
Спомням си, понеже пиша този отзив повече от четири месеца, след като прочетох книгата, че тогава този последен параграф ме накара почти да настръхна. Не, защото ме удари с прозрението си, а защото видях написано нещо, което стояло като неясна идея в мен и може да се обобщи найгрубо като: Царството започва не някога си, а е насъщно сега, таящо се даже и под несъвършени, грубовати и отблъскващи реалности. Втренчването в разликите не принадлежи на него.
В края на това мнение, ще добавя още само това, че тази книга за християнството, писана от агностик, ми се струва, че се докосва доста повече до същината, отколкото друга, която четох порано, писана от възпитаник на католически колеж. Ако изобщо двете могат да се поставят на една везна. .